Три Примера За Величие Които Промениха Световната История

Крушението, което претърпя комунистическото движение в бившите социалистически страни и последвалата реставрация на капитализма бяха лесно предвидими, но твърде малко хора ги предвидиха. Както катастрофата, така и реставрацията са закономерно следствие от субективните грешки на управляващите комунистически партии на бившите социалистически страни.

На първо място е лошият кадрови подбор. Във висшето ръководство на КПСС организационната работа беше поверена на Никита Сергеевич Хрушчов – човек с користни амбиции, с изкривени тълкувания на марксизма-ленинизма, чужд на комунистическия морал;

На второ място е недостатъчният контрол, упражняван от Политическото бюро и Централния комитет на КПСС върху неговата работа. Това му позволи незабелязано, зад гърба на политическото бюро да подмени състава на Централния комитет с лично предани на него хора, което създаде почвата за фракционна дейност и последвалия вътрешнопартиен преврат.

На трето място е подмяната на марксистко-ленинската линия на КПСС с ревизионистична и опортюнистична, което доведе до подмяна на комунистическия характер на партията и до нейното израждане в дребнобуржоазна такава;

На четвърто място е чуждопоклонството, насадено от хрушчовистите във висшите ръководства на братските на КПСС комунистически партии, управляващи по онова време бившите социалистически страни и позорният факт, че ръководствата на тези партии го приеха;

На пето място е упорството в грешките, неспособността да се видят навреме заплахите и да се предотвратят пораженията;

На шесто място е отказът на новите ревизионистични ръководства да получат идеологическа помощ от онези партии, които останаха на марксистко-ленински позиции, а някои от тях – като Корейската трудова партия например – дори надраснаха марксизма-ленинизма и творчески обогатиха комунистическото движение с идеите чучхе;

На седмо място е окончателното израждане и измяна към делото на социализма и открито преминаване от ревизинистични на ренегатски позиции.

Това, че Корейската трудова партия не попадна в капана ревизионизма, опортюнизма и ренегатството се дължи на правилната стратегия на нейното ръководство и на безспорните умения да се прилага тази стратегия в ежедневната практика, което в най-висша степен е плод на усилията на първите ръководители на Корейската трудова партия. Под правилното ръководство на своите вождове и благодарение на техните безсмъртни заслуги партията успя да осигури приемственост на революционните традиции между поколенията и приемственост във висшето си ръководство, което се оказа решаващо за съхраняването и победоносното развитие на социализма в тази страна. Този успех я превърна в пример за народите, борещи се за свобода и социализъм, утвърди я като безспорен водач на съвременното работническо и комунистическо движение.

Впрочем, значението на вождовете за съдбата на Корея може да се изрази само в един факт – ако някой иска да се запознае със съвременната история на народната република, достатъчно е да прочете биографиите на нейните вождове. Неразривно свързали съдбата си със съдбата на своята Родина, те са и най-прекрасните творци на нейната история. Техният принос е не само национален, но и общочовешки. Факт е, че социалистическите вождове на корейския народ се нареждат сред най-великите творци на човешката история, а Ким Чен Ун е най-великата личност на днешната епоха. Дори и бегъл поглед върху техния житейски път ярко осветява тхното величие.

Ким Ир Сен е роден на 15 април 1912 година в Мангенде – малко селце на 12 километра югозападно от Пхенян. Бащата, посветил живота си на националноосвободителната борба, го кръщава Сон Чжу, което буквално означава „стани  опора”, с подтекста детето да се превърне в опора на своята страна.

Ким Ир Сен напълно оправдава надеждите на своя баща. Той е организатор и вдъхновител на националноосвободителната борба на корейския народ и на социалистическата революция в Корея, създател на идеите чучхе, любим вожд и вечен Президент на корейската нация. В хода на неуморната си работа със златни букви записва името си в корейската история като основател и организатор на Корейската трудова партия, основател и главнокомандващ на Корейската народна армия и строител на социалистическа Корея. В младежките си години работи с най-изтъкнатите за времето си революционни водачи, включително Сталин, Васил Коларов, Георги Димитров, от които се учи, но които с постиженията си надминава.

Без съмнение, по-старото поколение класици биха се гордели с този свой ученик. И биха се радвали, че Ким Ир Сен е такъв, защото не са добри онези учители, чиито ученици никога не ги надминават. А той направи почти невъзможното във възможно най-трудните условия: пред целия свят доказа и показа, че една малка социалистическа страна може не само да съхрани и успешно да развива социализма, но и пряко да се конкурира със световния империализъм, застрашавайки самото му съществуване. И да се превърне в създател на най-прогресивното учение в света. При това в условията на невиждана блокада и засилващ се имперски натиск.

Без съмнение е също, че ако бяха поживяли още Йосиф Сталин, Васил Коларов, Георги Димитров, Мао Цзе-дун, Хо Ши Мин и други изтъкнати социалистически ръководители, техните страни щяха да приличат много повече на социалистическа Корея, отколкото на хрушчовия и брежневския СССР…

След смъртта на Мао Цзе-дун, другарят Ким Ир Сен остава най-младия класик от поколението комунистически ръководители, завоювали властта в резултат на прякото си участие във Втората световна война. Познавайки в дълбочина и в детайли марксизма-ленинизма и признавайки неговата научност, той преодоля неговата историческа ограниченост, обогатявайки световната съкровищница на научния социализъм с идеите чучхе и издигайки социалистическата теория до нови висоти. Учението за реашаващата роля на субективния фактор в революционния процес при определящата роля на обективните условия е принципно ново учение, поставящо в центъра на социалистическата научна методология и теория човека. Учението за субекта на революцията е онзи творчески принос, от който световното работническо движение се нуждаеше, за да продължи да побеждава. И то получи този принос в едно блестящо съчетание от национално и социално, чиято вътрешна същност е човещината. Друга работа е, че в критичен и трагичен за движението момент приносът остана недоразбран, недооценен, а в много случаи – и подценен. През 90-те години на миналия век международното комунистическо и работническо движение плати скъпа цена за съдбоносната си грешка. Остава открит въпросът трябва ли световното работничество да продължи да плаща тази цена и днес? Или е назарял моментът за дълбокото осмисляне и признаване на великия корейски принос?

Ярък привърженик на научния социализъм и негов творец, Ким Ир Сен ще остане в историята като непримирим критик на ревизионизма и непримирим борец срещу опортюнизма и ренегатството в световното комунистическо и работническо движение. В епохата на контрареволюционни промени и измяна към делото на революцията в бившите социалистически страни, той е радетел и борец за отстояване на спасителна за международното работническо движение идеология и политическа линия.

Свидетел на контрареволюционната вълна, обхванала Европа и бившия Съветски съюз, но имащ безрезервната подкрепа на своя народ и на Корейската трудова партия, той ръководеше така, че не допусна дори и най-малък опит за контрареволюция в собствената си страна. Този факт се дължи на високите му лични качества и на суровата революционна школа, която е преминал. Съдбата му е неразривно свързана със съдбите на най-изтъкнатите революционери на времето, в което живее. С Мао Цзе-дун го свързва нерушима бойна дружба, скрепена с кръвта на бойците, загинали в антияпонската война и в Отечествената война срещу Съединените американски щати и техните марионетки. Същото може да се каже и за Хо Ши Мин, който получава военна помощ от Корея по време на войната за освобождаване на Виетнам от окупацията на американските империалисти.

Със своята твърдост, непреклонност и последователност в провеждането на революцията, Ким Ир Сен – Вечният президент на Корея - спечелва не само обичта и поддръжката на приятелите и последователите си, но и уважението на враговете си.

Признанието към живота, делото и заслугите на другаря  Ким Ир Сен е огромно: на него му е присвоено звание Генералисимус КНДР, три пъти му е присъждано званието Герой на КНДР и веднъж – Герой на труда, награден е с повече от 180 висши ордени и медали от повече от 70 страни и международни организации, получил е званието „почетен гражданин” на 30 чуждестранни градове, получил е титлите почетен професор и почетен доктор на науките на повече от 20 престижни чуждестранни висши учебни заведения, изпратени са му 165920 подаръци с искрени и най-сърдечни добронамерени пожелания от известни личности, представляващи 169 страни. През живота си Ким Ир Сен е приел повече от 70 хиляди чуждестранни гости, в Китай и в Монголия се издигат негови бронзови статуи, в повече от 100 страни повече от 480 улици, учреждения и организации носят името на Ким Ир Сен, учредена е международна премия Ким Ир Сен, трудовете му са преведени на над 60 езика.

Такова е признанието, което той получава и вечно ще получава за безценния социален опит, който внася в човешката съкровищница – създаването и претворяването в жива практика на идеите чучхе.

За да съхрани социализма в Корейската народно-демократична република и успешно да продължи делото на корейската революция, Ким Ир Сен, след старателна подготовка, успешно решава въпроса с приемствеността на революционните традиции и предаването им от поколение на поколение, включително и на най-високото ръководно равнище. Подготвяйки достоен наследник за вожд на революцията, той става исторически пример за всички ръководители, партии и страни, избрали да счупят оковите на капитализма и да следват социалистически път на развитие.

Когато на 8 юли 1994 г. почива на работното си място, отдавайки и сетните си сили на възхода и щастието на своя народ, неговото революционно дело не е поругано и не потъва в забрава, както делото на ръководителите от бившите социалистически страни. В този труден момент корейският народ и Корейската трудова партия разполагат с готов, кален в борбата и изпитан в трудностите ръководител, достоен да заеме неговото място. Този ръководител, ползващ се с безрезервната подкрепа на корейския трудов народ, на Корейската трудова партия, на народната армия и на народната младеж на Корейската Народно-демократична република, е Ким Чен Ир. Израснал сред своя народ, изпитал от малък трудностите на борбата и несгодите в строителството, добре известен с ръководните си качества в партията, вземайки в ръце кормилото на властта той веднага заяви: „Не хранете илюзии, че ще променя същността си!”

Изпълнявайки всеотдайно ръководните си функции, превеждайки страната през най-тежки изпитания, съхранявайки нейната независмост и обществен строй в период на невиждан натиск от страна на империализма, Ким Чен Ир е живо доказателство за верния избор на своята партия и своя народ.

Проявявайки енергичен стремеж към науката и нейното практическо приложение в живота, Ким Чен Ир извърши широка и задълбочена идейно-теоретична дейност, публикувайки много трудове, в това число „Избрани съчинения” на Ким Ир Сен в 15 тома и „За успешното завършване на чучхейското революционно дело” в 10 тома. В теоретичната съкровищница на корейското и международно работническо движение завинаги ще останат такива знаменателни негови творби, като „За някои въпроси, възникващи при изучаването на философията чучхе”, „Съвременната епоха и задачата на младежта”, „За усъвършенстване на висшето образование в съoтветствие с изискванията на революцията”, „Социализмът – това е наука”, „За идеите чучхе”, „Уважението към старшето поколение на революцията е висш морален дълг на револционерите”, „За унаследяване и развитие на идеите чучхе” и др.

Своята вярност към революцията и идеите чучхе другарят Ким Чен Ир е доказал неведнъж. Президентът Ким Ир Сен е още жив, когато през октомври 1980 г. лично по инициатива на другаря  Ким Чен Ир VI-ият конгрес на партията взема решение партията да се преобразува идейно, като в своята идеология изцяло се гради и развива върху идеите чучхе. Лично Ким Чен Ир организира стодневна трудова вахта, за да може предсрочно, в чест на партийния конгрес, да се изпълни народностопанския план за 1980 година и мобилизира цялата партия и целия народ за постигането на тази цел, а също така ръководи на място работата по изграждането на монументални съоръжения. Отдавайки голямо значение на изготвянето на конгресните документи и в частност на Устава на партията, той влага цялата си енергия, за да може тази задача да се изпълни в предвидения срок и на високо идейно-политическо равнище.

Опирайки се на постигнатите успехи и опита от партийната работа, другарят Ким Чен Ир формулира в документите на конгреса характера и ръководните идеи на Корейската трудова партия от гледна точка на идеите чучхе, създадени от Ким Ир Сен и посочва като най-важна стратегическа цел на партията преобрзуването на цялото корейско общество върху основата на идеите чучхе. Наред с това в Устава на Корейската трудова партия бяха конкретно отразени въпросите за укрепване на единството и волята на цялата партия, като за идейна спойка служат идеите чучхе и върху тази основа да се набелязва осъществяването на трите революции – идеологическата, техническата и културната. По този начин идеите чучхе се превръщат в генерална линия на партията за строителството на социализма и в ръководство за решаването на всички въпроси, възникващи в хода на партийната работа и социалистическото строителство.

Ким Чен Ир разработва и ръководи изпълнението на плана за тържествените мероприятия, посветени на VI-ия Конгрес на Корейската трудова партия и в чест на 35-тата годишнина от нейното основаване и полага неизчерпаеми усилия за тяхното обезпечаване от най-високо равнище.

След отчетния доклад, изнесен пред Конгреса от вожда   Ким Ир Сен, другарят Ким Чен Ир е избран за член на Президиума на Политбюро на Централния комитет на Корейската трудова партия, член на Политбюро, секретар на Централния комитет на партията, член на Централния военен партиен комитет. Конгресът единодушно приема Устава на партията, разработен под прякото ръководство на Ким Чен Ир. По този начин VI-ия Конгрес на партията придоби историческо значение. Той откри нова ера в укрепването и рзвитието на Корейската трудова партия като партия на идеите чучхе, поставена върху здрава партийна основа и призвана да предава щафетата на революцията от поколение на поколение.

Посветил целия си живот на унаследяването и развитието на идеите чучхе, които творчески надгражда, Ким Чен Ир разработва като органична част от тях идеите сонгун, отдаващи приоритет на армията при строителството на социализма във враждебно империалистическо обкръжение. Бурното развитие на корейската наука и техника, развитието на корейското ракетостроене и създаването на корейското ядрено оръжие, превръщането на Корейската народно-демократична република в космическа сила, строителството на цяла плеяда крупни национални обекти, бригадите на Трите революции, борбата с бюрокрацията и с новия ревизионизъм, възпитанието на подрастващите и младежта, разцвета на социалистическическата култура, изкуство и морал, ярките образци на партийно строителство, решителното отстояване на достойнството на корейската нация на международната арена,  последователните действия за прекратяване на чуждестранната окупация в южната част на страната и за обединението на разделена Корея – всички тзи постижения са неразривно свързани с името и делото на Ким Чен Ир. Любим ръководител на корейския народ, Генералисимус на Корейската народна армия, Вечен генерален секретар на Корейската трудова партия, виден теоретик на световното комунистическо и работническо движение, ръководител на корейското социалистическо строителство от най-висок ранг, той със златни букви и завинаги е записал името си на страниците на корейската и световната история.

Оставайки верен на принципа, че предшестващите поколения революционери са пионерите на революцията, посветили живота си на нея, Ким Чен Ир сам проявява, но и безусловно изисква уважение към тяхното дело. Той опрeделя това уважение като най-свещената от всички норми на моралния дълг, присъщ на революционерите. Припомняйки, че пионерите на революционното движение без ни най-малко колебание жертваха безцения си живот и извършваха революционни подвизи не заради лични интереси или заради любов към славата, а заради Родината и нацията, заради щастието на бъдещите поколения, Ким Чен Ир определя като свещено морално задължение на следващите поколения да помнят и свято да тачат примера на първопроходците на революцията. И понеже най-висш представител на старшето поколение рволюционери е вожда, верността към него е най-висш израз на революционен дълг.

Лишавайки се от сън и отдих, пренапрягайки своя организъм с прекомерна работа за благото и щастието на корейския народ, поддържайки изтощителен, свръхнапрегнат режим на ръководство на работата на място, на 17 декември 2011 г. (100 години от ерата чучхе) по време на поредната инспекция, скоропостижно умира от неочаквано заболяване, предизвикно от преумората.

След неговата смърт, изправени отново пред решаващ избор, Корейската трудова партия, Корейската народна армия и трудовият корейски народ отново вземат правилно решение: за наследник и продължител на великото дело на своите предшественици е избран другарят Ким Чен Ун.

Ким Чен Ун е наследникът и продължителят на делото и славните традиции на своите предшественици Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Продължавайки неотклонно по предначертания от тях революционен път, той е жив класик на нашето съвремие. Неговите теоретични трудове развиват идеите чучхе в днешната епоха, осветлявайки пътя на борбата за освобождение на човечеството от робските природни и социални зависимости и обогатявайки с нови, безценни знания световното научно наследство.

Ким Чен Ун е назначен на поста Върховен главнокомандващ на Корейската народна армия през декември 2011 г., през април 2012 г. е избран за Първи секретар на партията, за Председател на Централната военна комисия на партията и за Първи председател на Държавния комитет за отбрана. През март 2014 г. е избран за депутат във Върховното народно събрание. На VII-ия конгрес на Корейската трудова партия, проведен през май 2016 г. е преизбран отново за член на Политбюро на ЦК на партията, за член на Президиума на Политбюро на партията, както и за Председател на Централната военна комисия. На същия конгрес е избран за Председател на Корейската трудова партия, а на IV сесия 13-то свикване  на Върховното народно събрания на КНДР, проведена през юни 2016 г. е избран за Председател на Държавния съвет на КНДР.

Като най-висш ръководител на партията, държавата и армията, другарят Ким Чен Ун продължава политиката на своите предшественици, развивайки идеите чучхе и ръководейки партийните и държавните работи на място. Негови са безценните идейни творби: „Бъдете опора на бъдещата могъща и процъфтяваща Корея”, „По-високо вдигайки знамето сонгун, с могъща стъпка ще тръгнем напред към окончателна победа”, „Великият Ким Ир Сен – вечен вожд на нашата партия и нашия народ”, „Да утвърждаваме в живота Кимченирския патриотизъм за ускоряване  процеса на изграждане на богата и могъща държава”, „Да уважаваме дълбоко Ким Чен Ир като Вечен генерален секретар на нашата партия и да доведем до победен край революционното дело чучхе”, „Да славим навеки великите сонгунски революционни идеи и заслуги на другаря Ким Чен Ир” и др.

На 6-ти април 101 година чучхе (2012 г.) в беседа с отговорни работници на Централния комитет на Корейската трудова партия, другарят Ким Чен Ун поставя въпроса на предстоящата IV конференция на партията да се изрази дълбоката почит на партията и народа към Ким Чен Ир като Генерален секретар на Корейската трудова партия во веки веков. В беседата Ким Чен Ун изрично заявява, че за да се изпълни това в живота, е необходимо не само символично почитане на личността на Генералния секретар, а и провеждане на цялото парийно строителство и цялата партийна  дейност съобразно плановете, които е имал вечния генерален секретар преживе. Със своята енергична идейно-теоретическа дейност Генералният секретар формулира идеите на вожда Ким Ир Сен като кимирсенизъм, обогатява ги и ги развива далеч напред, въоръжава корейския народ с идеите сонгун и разработва теорията за строителството на могъща и процъфтяваща социалистическа държава. Едновременно с това той извършва огромна по обем организационна работа, проявявайки в нея своя ръководен талант. Цялата съвременна корейска действителност е въплъщение на резултатите от тази дейност. Съвсем основателно,  обръщайки се към присъстващите, Ким Чен Ун набляга на факта, че работейки неуморно за страната и партията в продължение на половин век, Ким Чен Ир е възпитал всички тях като ръководни работници, изграждайки ги от ученици, от  редови бойци и партийни членове, до офицери в Народната армия и ръководители на социалистическата държава. Поради това почитта към него е почит към възпитател, почит към вечен вожд и учител. Тя е естествен морален дълг, съответстващ на благородните мисли, чувства и очаквания на Корейската трудова партия и на корейския народ.

Съобразявайки се с препоръката на другаря Ким Чен Ун, Корейската трудова партия запази служебната длъжност „Генерален секретар на Корейската трудова партия” само, единствено и во веки веков за другаря Ким Чен Ир.

По същият начин Ким Чен Ун се отнася към личността, живота и делото на другаря Ким Ир Сен  – с признателност, с любов, с огромно уважение и с желание да продължи по наследения от вожда път.

В реч на военния парад, посветен на 100 годишнината от рождението на великия вожд Генералисимус Ким Ир Сен, произнесена на 15 април 101 г. по чучхе (2012 г.), той изрази своята вярност към кредото на Генералисимуса, че оръжието е жизненоважен фактор за съществуването на нацията и гарант за тържеството на революцията. Придържайки се към него, Ким Ир Сен преди 80 години създаде в планината Пекту първите революционни въоръжени сили, известни под названието Корейска народно-революционна армия. Със създаването на тази армия корейският народ за първи път в своята история получи свой истински защитник, придвижващ делото на революцията напред със силата на оръжието. През цялата си дългогодишна революционна дейност Ким Ир Сен винаги е отдавал първостепенно значение на укрепването на революционните въоръжени сили. Под неговото ръководство и под ръководството на неговия верен наследник Ким Чен Ир тя се изгради като самоотвержена защитница на вожда, партията и свободата корейския народ. Ето я главната заслуга, ето го най-великото патритоично наследство, завещано на поколенията от Генералисимусите, обобщава Ким Чен Ун. И призовава армията да продължава да бъде нерушима опора на корейския народ и на корейската революция и със силата на оръжието непоколебимо да гарантира осъществяването на партийната линия.

Броени дни по-късно, в статия, посветена на 100 годишнината от рождението на генералисимус Ким Ир Сен, публикувана на 20 април 101 г. по чучхе (2012 г.) и озаглавена „Великият Ким Ир Сен – вечен вожд на нашата партия и нашия народ”, Ким Чен Ун открито декларира, че в лицето на Ким Ир Сен корейският народ има вечния вожд, чието свещено революционно дело трябва да бъде продължено достойно и доведено до победоносен завършек. Като отбелязва, чe XX-и век е бил век на безпрецедентни революционни промени, век на ожесточена борба между прогреса и реакцията в стремежа към извоюване на повече самостоятелност за народните маси, век на ожесточена борба между социализма и империлизма, той го определя също като век на Ким Ир Сен в буквалния смисъл на думата. Цяла епоха беше ознаменувана и осветлена от кимирсенските безсмъртни действия и лични качества. От юношеска и младежка възраст, до старческата 80 годишна възраст, със своите изтъкнати идеи и със своята висока нравственост Ким Ир Сен спечели за себе си и за социализма абсолютното доверие и поддръжка на народите и прослави двадесетото столетие като век на антиимпериалистическата борба, век на социализма и самостоятелността на народните маси. Издигайки високо знамето на самостоятелността, той я изрази в революционните си убеждения, превърна я в начин на водене на революцията и я въплъти в безсмъртна революционна практика. В острата класова борба срещу империлизма Ким Ир Сен решително отрече низкопоклонството, чуждопоклонството, догматизма и ревизионизма и решаваше всички въпроси на революцията в пълно съответствие с интересите на корейския народ и съобразно реалните условия, възникнали в Корея. Пресичайки вмешателството на опортюнистите и опитите за налагане на „ляв” и „десен” уклон върху линията на партията, той провали замислите на контрареволюцията, извоюва победата в две антиимпериалистически войни, сплоти масите за следвоенно възстановяване и за социалистическо строителство. А отношенията с чуждестранните партии и правителства развиваше изцяло върху принципите на самостоятелността и взаимното уважение, както и върху зачитането на суверенитета и на двете страни. Вдъхновен от безпримерен оптимизъм, той смело тръгваше срещу трудностите, уверен, че „и небето да се събори, все пак изход ще намерим”. Превъщайки нещастието в щастие, Ким Ир Сен вървеше напред и удържаше победа след победа. Благодарение на него социализмът по корейски образец остава непобедим във всички сфери на политиката, икономиката и културата. Като безпримерен родолюбец, Ким Ир Сен считаше обединението на Родината за най-свещеното дело на корейската нация и положи грамадни усилия за нейното  обединение по мирен път.

Разработвайки трите принципа за обединение на разделената страна, той постави трайните основи за изграждането на един могъщ субект от сплотени съотечественици, решени да сложат край на чуждото вмешателство на външни сили и да ускорят процеса на единението на нацията. И накрая, блестящо решавайки въпроса с приемствеността в революцията, той навеки обезсмърти своето дело. Ето защо, посочва в заключение Ким Чен Ун, дълбоката почит към великия Ким Ир Сен, също както и почитта към приемника и продължителя на неговото дело Ким Чен Ир, трябва да се предава от поколение на поколение. Това е революционна задача, свещен морален дълг на Корейската трудова партия и корейския народ.

В беседата си с отговорни работници от ЦК на Корейската трудова партия, проведена на 26 юли, 101 година по чучхе (2012 г.) на тема „Да утвърждаваме в живота кимченирския патриотизъм за ускоряване на процеса на изграждане на богата и могъща държава” другарят Ким Чен Ун изтъква, че партията акцентира върху кимченирския патриотизъм не за да го издига като лозунг или да го развява като знаме, а за да могат партийните членове и всички трудещи се да се приобщят към яркия патриотичен пример на Ким Чен Ир, да го следват и да го прилагат последователно и ежедневно в своята работа, за да се осъществи изцяло замисълът за построяването на богата и могъща родина. Възпитанието на хората в духа на кимченирския патриотизъм следва да се провежда съдържателно и в тясна връзка с практиката.

Възпитание, откъснато от практиката, е безсмислица. „Патриотизъм” на думи не ни е нужен. Корея няма нужда от политици и чиновници „патриоти”, които, влизайки в своите кабинети, само дават вид, че се безпокоят за нещата в държавата. Същността на патриотизма трябва да се изразява в практическата работа, извършвана за благото на Отечеството и народа. „На зова на Отечеството трябва да се отговаря не с думи, а с дела, жертвайки себе си – ето какво значи да си патриот!” – обявява Ким Чен Ун, като дава за конкретен пример практиката на другаря Ким Чен Ир.

Той продължи с успехите в стопанското строителство, постигнати под прякото ръководство на Ким Чен Ир. Под неговото ръководство не остана и педя необработена земеделска земя, в много райони бяха построени напоителни канали и отводнителни съоръжения, селата се благоустроиха още повече и станаха още по-привлекателни за живеене. Същевремнно израсна цяла гора от предприятия на тежката и леката промишленост, оборудвани с най-съвременни технологии, а вече съществуващите предприятия бяха реконструирани, преоборудвани и осъвременени, за да се извисят до нивото на изискванията на новото столетие. Навсякъде се строяха паметни обекти, способстващи за повишаване на богатството и могъществото на социалистическа Корея. Въпреки, че душата му се пълнеше с кървави сълзи, когато трябваше да се заделят огромни финансови средства за собственото производство на разнообразни машини с цифропрограмно управление, той разви този отрасъл на световно равнище, предпочитайки самостоятелността пред това да купува лъскавите машини на чуждите страни. Няма по-заблежителна постъпка от тази, да намериш смелост и сили да увеличаваш богатството и могъществото на Родината и да осигуриш нейното самостоятелно развитие. Кимченирският патриотизъм е най-високото въплъщение на социалистическия патриотизъм, най-самоотверженото служене на родината и народа, обобщава Ким Чен Ун. След което заключава: „Ако нашите ръководни работници, слуги на народа, проливайки пот като патриоти, са винаги на крак, протривайки, както се казва, подметките на обувките си, заради увеличаване на богатствата и могъществото на нашата Родина и заради създаването на условия за по-добър живот на хората, то народът винаги и навсякъде ще казва: „Да живее трудовата партия”.

Създавайки си здрава връзка с корейските трудещи се, проявявайки нетърпимост към всички форми на бюрокрация, корупция, местничество и небрежно отношение към служебните и обществените задължения, той е живо олицетворение на ръководител и вожд, проявяващ социалистическа принципнност и неумолима решителност в отстояването на националните интереси, а също и в борбата с вредните явления, несъвместими със социалистическото общество.

Висшата политичека философия на Ким Чен Ун е отговорност за съдбата на корейската нация, отговорност за съхраняването на нейното достойно развитие като самостоятелна нация и отговорност за нейния всестранен възход. И понеже в съвременния свят правата и достойнството на народите се гарантират със силата на оръжието, а не със силата на думите, самостоятелността се въплъщава във военна сила. Исканията за суверенитет и достойнство, неподкрепени от военната мощ, са жалко мрънкане и празнословие. Без могъщи въоръжени сили никоя страна не може да защити нито суверенните си права, нито мирното си и независимо съществуване, нито пък може да постигне самостоятелно развитие и възход на държавността и на нацията. Точно обратното. Разоръжавайки се и демобилизирайки въоръжените си сили, тя се обрича на робство, слугинаж, упадък, загуба на националната си култура, загуба на националната си същност и в крайна сметка – на изтребление под една или друга форма.

Накратко, защитата на нацията е висш израз на любов и доверие към нея, поради което Ким Чен Ун поставя отбраната в основата на провеждането на самостоятелната политика. Неговото стоманено убеждение се изразява в лозунга: „Народът – над всичко!“ Неотклонното провеждане на този принцип в живота превръща Ким Чен Ун в политически деец, проявяващ висок дух на самостоятелност в най-неблагоприятни условия и при най-неблагоприятни обстоятелства. Ким Чен Ун никога не прекланя волята си пред други и никога не разчита на външни сили. Той разработва независима линия и политика, проправяйки пътя на корейския народ чрез собствените сили на този народ и учейки корейската нация сама да управлява своята съдба, а не да поверява съдбата си на други. Ето кое го отличава от онези политици, които, съобразявайки се с интересите на чужденци, танцуваха под чужда диригентска палка и сляпо следваха чужда политика, обричайки страните си на позор, грабеж и падение.

Факт е, че със своите публикации, организаторски талант и дела Ким Чен Ун спечели безграничното доверие на корейския народ и завоюва авторитета на световен лидер, с когото е принудена да се съобразява и пред чиято непреклонност в защитата на интересите на нацията е безсилна най-могъщата и най-агресивната имперска сила на планетата.

В заключение трябва ясно да се каже, че днешните успехи на Корейската трудова партия биха били невъзможни без наличието на тримата талантливи и велики ръководители. Корейската трудова партия основателно се гордее, че в нейните редици са работили и израснали едни от най-великите синове на човечеството. Както е горда и с факта, че сега я ръководи Ким Чен Ун - най-прогресивният лидер в съвременната епоха.

English Version

THREE EXAMPLES OF GREATNESS WHICH CHANGED THE WORLD

Translation: Bojanka Marinova, Liudmil Kostadinov

The collapse, the communist movement suffered in the former socialist countries and the subsequent restoration of capitalism were easily predictable but too few people foresaw them. Both, the catastrophe and the restoration are a natural consequence of the subjective mistakes of the ruling communist parties in the former socialist countries.

In the first place is poor staff collection. In the top leadership of the CPSU the work was entrusted to Nikita Sergeevich Krushchev – a man of selfish ambitions and with the distorted interpretations of Marxism- Leninism and alien to communist morality.

In the second place is the insufficient control exercised by the Political Bureau and the Central Committee of CPSU over its work. This allowed him to go unnoticed behind the back of the political bureau to change the composition of the Central Committee with people personally devoted to him which created the ground for fractional activity with the subsequent internal party coup.

In the third place is the replacement of the Marxist-Leninist line of CPSU with a revisionist and opportunistic one which led to a change in the communist character of the party and its degeneration into a petty bourgeoisie one.

In the fourth place is the foreign worship planted by the Krushchovists in the top leaderships of the fraternal communist parties of the CPSU, ruling at that time the former socialist countries and the disgraceful fact which the leaderships of these countries accepted.

In the fifth place is the persistence of mistakes, the inability to see the threats in time and to prevent the defeats.

In the sixth place is the refusal of the new revisionist leaderships to receive               ideological help of those parties which remained on Marxist-Leninist positions and some of them – like the Workers’ Party of Korea, for example, even outgrew and creatively enriched the communist movement with the Juche ideas.

In the seventh place is the final degeneration and betrayal of the cause of socialism, as well as an open transition from revisionist to renegade positions.

The fact, that the Workers’ Party of Korea did not fall into the trap of revisionism, opportunism and renegade, is due to the correct strategy of its leadership and reckless skill to apply this strategy in its everyday practice, which in the highest degree is a result of the efforts of the previous leaders of the Workers’ Party of Korea.

Under the correct guidance of its leaders and also thanks to their immortal merits, the Party succeeded to ensure continuity of the revolutionary traditions among the generations and continuity in its supreme leadership which proved decisive for the preservation and   victorious development of socialism in this country.

This success turned an example for the peoples’ fighting for freedom and socialism, established it an undisputed leader of the modern working and communist movement.
Meanwhile, the importance of the leaders for Korea’s fate can be expressed with one fact only – if anyone wants to acquaint with the contemporary history of the People’s Republic is enough to read the biographies of its leaders.

Having inextricably linked their destiny with their Motherland’s fate, they are the most wonderful creators of its history. Their contribution is not a national one only but of humankind significance. It is a fact that the socialist leaders of the Korean people rank among the greatest creators of human history and Kim Jong Un is the greatest person of today’s epoch. Even a cursory glance at their life, brightly illuminates their greatness.

Kim Il Sung was born on the 15th of April 1912 in Mangyondae – a small village, 12 kilometers southwards of Pyongyang. His father dedicated his life to the national liberation struggle baptizing him Song Ju which literally means“become a pillar”, with the subtext the child to turn into a support to his country.

Kim Il Sung fully lived up to the expectations of his father. He is an organizer and   an inspirer of the national liberation struggle of the Korean people and of the socialist revolution in Korea, creator of the Juche ideas, beloved leader and eternal President of the Korean nation. In the course of his tireless work he wrote his name in golden letters in the Korean history as a founder and organizer of the Workers’ Party of Korea, a founder and Chief Commander of the Korean People’s Army and builder of socialist Korea.

In his youth years he works with the most prominent revolutionary leaders of their time, including Stalin, Vassil Kolarov, Georgi Dimitrov, who are his teachers but he surpasses them with his achievements. And they would be happy that Kim Il Sung is such, because the teachers are not good if they are never surpassed by their students. And he did almost the impossible in the most difficult conditions ever: he proved and showed to the whole world that one small country cannot only preserve and successfully develop socialism but can also directly compete the world imperialism threatening its very existence, turning into a creator of the most progressive doctrine in the world in the conditions of an unprecedented blockade and increasing imperialist pressure.

There is also no doubt that if Joseph  Stalin, Vasil Kolarov, Georgi Dimitrov, Mao Dze-Dun, Ho Shi Min and other prominent socialist leaders had lived longer, their countries would much more look like socialist Korea than to Krushchov’s and Brezhnev’s USSR.

After the death of Mao Dze-Dun, comrade Kim Il Sung remained the youngest classis of the generation of communist leaders, winning the power as a result of their direct participation in World War II. Familiar to depth and in details with Marxism-Leninism and recognizing its scientific essence, he overcame its historical restriction, enriching the world treasury of scientific socialism with the Juche ideas and raising the socialist theory to new heights.

The phylosophy about the decisive role of the subjective factor in the revolutionary process with the determining role of the objective conditions is principally a new teaching, placing the man in the center of the socialist scientific methodology and theory. The doctrine about the subject of the revolution is that creative contribution namely which the world worker’s movement needed in order to continue to win.

And it got this contribution in a brilliant combination of national and social in one, whose inner essence is humanity. It is another point that in one critical and tragic moment for the movement, the contribution was misunderstood and above of all remained underestimated. During the 90s of the previous century, the international communist and workers’ movement paid a dear price for its fatal mistake. The question, should the world workers’ movement continue to pay this price today, remains open. Or is the moment for the deep change of thinking and recognition of the great Korean contribution?

A bright supporter of scientific socialism and his creator, Kim Il Sung will remain in history as an uncompromising critic of revisionism and an uncompromising fighter against opportunism and renegading in the world communist and workers’ movement. In the epoch of counter revolutionary changes and betrayal to  the revolutionary cause in the former socialist countries, he is a guardian and fighter for defending an ideology and a political line saving the international working movement.

A witness of the counter revolutionary wave swept over Europe and the former Soviet Union but having the unreserved support of his people and of the Workers’ Party of Korea, he was guiding in such a way that he did not allow even the slightest attempt for  a counter revolution in his own country. This fact is due to his high personal qualities and to the harsh revolutionary school which he passed. His fate is inseparably bound with the fates of the most eminent revolutionaries of the period he lives in.

An indestructible combat friendship bound with the blood of the fighters who perished in the war against Japan and in the Fatherland Liberation War against the United States and their marionettes, associates him with Mao Zedong. The same can be said about Ho Chi Minh who receives a military help from Korea during the war for liberation of Vietnam from the occupation of the American imperialists.

With his firmness, intransigence and steadfastness in conducting the revolution,          Kim Il Sung – the Eternal President of Korea – won not the love and support of his friends and followers only but the respect of his enemies too.

The recognition to the life, work and merits of comrade Kim Il Sung is enormous:  he was given the title of Generalissimo of the DPRK, three times was given the title Hero of the DPRK and once –Labor Hero, was awarded with more than 180 higher orders and medals from more than 70 countries and international institutes and got the title “honorary citizen” of 30 foreign cities and has also got the titles Honorary Professor and Honorary Doctor of Sciences of more than 20 prestigious foreign higher institutes, and has also received 165920 gifts with the sincere and most cordial and good-willed wishes from famous personalities representing 169 countries.

During his life Kim Il Sung welcomed more than 70 thousand foreign guests and in China and Mongolia his bronze statues rise. In more than 100 countries, more than 480 streets and institutions have the name of           Kim Il Sung and an International Kim Il Sung Prize has been established. His works have been translated in over 60 languages.

Such is the recognition which he gets and will get for ever for his inestimable social experience and for applying it in the world treasury – the creation of Juche ideas and their transformation into living practice.

In order to preserve socialism in the Democratic People’s Republic of Korea and to successfully continue the deed of the Korean revolution, Kim Il Sung after a careful preparation successfully solves the issue for the continuity of the revolutionary traditions and their transmission from generation to generation and on the highest leadership level as well. Preparing a worthy successor for a leader of the revolution, he becomes a historical example to all leaders, parties and countries which chose to break the chains of capitalism and to follow the socialist path of development.

When he died at work on the 8 of July 1994 giving up his last effort for the rise and happiness of his people, his revolutionary cause is not desecrated and did not sink into oblivion like the cause of the leaders in the former socialist countries. In this difficult moment, the Korean people and the Workers’ Party of Korea avail of a ready leader tempered in the struggle and tested in hardships, worthy to take his place.

This leader, enjoying the unreserved support of the Korean working people, of the Workers’ Party of Korea, of the People’s Army and of the people’s youth of the Democratic People’s Republic of Korea is Kim Jong Il.  Having grown with his people and experienced the difficulties of the struggle and the misfortunes in building from an early age, famous for his leadership qualities in the Party, taking the rudder of power in his hands he immediately declared, “Do not keep illusions that I will change!”

Fulfilling devotedly his leadership functions, leading the country through the heaviest trials ever, defending its independence and social order in a period of unprecedented pressure  from the side of imperialism, Kim Jong Il is a vivid evidence of the true choice of his party and his people.

Showing energetic aspiration towards science and its practical application in life,        Kim Jong Il did an extensive and deep ideological theoretical activitity publishing a lot of works including “Selected Works” of Kim Il Sung in 15 volumes and “For the Successful Completion of the Juche Revolutionary Cause” in 10 volumes. Such significant of his works like “ About Some Issues, Arising in Studying the Juche Philosophy”, “ The Modern Epoch and the Task of the Youth”,  “About the Improvement of  the Higher Education in Accordance  With the Requirements of  the Revolution”, “Socialism – Is Science”, “ About the Juche Ideas”, “The Respect to the Elder Generation of the Revolution is the Highest Moral Duty of the Revolutionaries”, “ About  Inheriting and Developing the Juche Ideas etc. will for ever remain in the theoretical treasury of the Korean and the International Labor Movement.

His fidelity to the revolution and the Juche ideas, Comrade Kim Jong Il has proved not once only. President Kim Il Sung was still alive when in October 1980,  with   the personal initiative of Comrade Kim Jong Il, the VIth  Congress of the Party took a decision for reorganizing the Party ideologically and   entirely creating  and building it up on the  Juche ideas.

Kim Jong Il personally organized one hundred day work shift, with the goal of fulfilling the national-economic plan for 1980 before term and in honor of the Party Congress,   mobilized the whole Party and the whole people for the achievement of the goal and also guided the work on the construction of monumental facilities on the spot. Giving great importance to the preparation of  the Congress documents and in particular to the Statute of the Party, he puts in all his energy in order to be able to fulfill this task in the envisaged term and on a high ideologically political level.

Relying on the achieved results and on  the experience of the Party work, Comrade Kim Jong Il formulates in the Congress documents the character and the guiding ideas of the Workers’ Party of Korea from  point of view of the Juche ideas created by Kim Il Sung -  pointing out the conversion of the whole Korean society on the basis of the Juche ideas, as the outmost important goal of the Party.

Along with this, the issues for strengthening the unity and the will of the whole Party were concretely reflected in the Statute of the Workers’ Party of Korea with the Juche ideas serving as a conceptual solder and  on this basis to mark out  the realization of the three revolutions – the ideological, the technical and the cultural. In this way, the Juche ideas are converted into  a Party general line for building socialism and a guiding line for solving all issues arising in the course of  the Party work.

Kim Jong Il develops and guides the fulfillment of the plan for the ceremonial events, dedicated to the VIth Congress of the Workers’ Party of Korea and in honour of the 35th anniversary of its foundation making inexhaustible efforts to secure them on the highest level. After the report delivered before the Congress by the leader Kim Il Sung, Comrade Kim Jong Il was elected  a member of the Presidium of the Political Bureau of the Central Committee of the Workers’ Party of Korea, a member of the Political Bureau, Secretary of the Central Committee of the Party, a member of the Central Military Party Committee.

The Congress unanimously accepted the Statute of the Party, developed under the direct guidance of Kim Jong Il. In this way the VIth Congress of the Party acquired a historical significance. It opened a new era in strengthening and developing the Workers’ Party of Korea as a Party of the  Juche ideas put on a solid party basis and called to pass the baton of the revolution from generation to generation.

Devoting all his life to the inheritance and development of the Juche ideas creatively upgrading them, Kim Jong Il  developed the Songun ideas as the Juche ideas organic part, giving priority  to the army in the conditions of building socialism in a hostile imperialist surrounding.

The rapid development of the Korean science and technique, the development of the Korean rocketry and the creation of the Korean nuclear  weapons, the conversion of the  Democratic People’s Republic of Korea into a space power, the construction of a whole galaxy of large national sites the fight with the bureaucrats and the new revisionism, the upbringing of the  adolescents and youth, the flourishing of the socialist culture, art and morality, the bright examples of the party building, the resolute assertion of the dignity of the Korean nation on the international arena, the consecutive actions for terminating the foreign occupation in the southern part  and for unification  of divided Korea - all these achievements are inextricably linked with the name and the work of  Kim Jong Il.

A beloved leader of the Korean people, Generalissimo of the Korean People’s Army, an Eternal Secretary General of the Workers’ Party of Korea, an eminent theoretician of the world communist and workers’ movement, a Leader of the Korean socialist building on the highest rank, he has written for ever his name with golden letters on the pages of the Korean and of the world history.

Remaining loyal to the principle that the previous generations of revolutionaries are the pioneers of the revolution devoting their lives for it,  Kim Jong Il  shows respect to them  but also unconditionally requires respect from others to their deed. He defines this respect as the most sacred norm of the moral duty inherent in the revolutionaries.   Reminding that the pioneers of the revolutionary movement, without the least hesitation, sacrificed their precious lives and performed revolutionary feats not because of personal interests or because of love to  glory  but for the sake of the Fatherland and the nation, for the sake of the happiness of the future generations. Kim Jong Il states that it is the future generations’ sacred moral obligation to remember and to have a holy respect to the example of the pioneers of the revolution. And because the supreme representative of the senior  generation of revolutionaries is the leader. The loyalty to him is the highest expression of revolutionary duty.

Depriving himself of sleep and rest, overstraining his body with excessive work for the benefit and happiness of the Korean people, maintaining an exhausting and overstraining regime of leadership work, during an inspection  on the 17th of December 2011 (101  years of the Juche Era) he died suddenly from an unexpected disease caused by fatigue.

After his death, facing again a crucial choice, the Workers’ Party of Korea, the Korean People’s Army and the working Korean people again made the right decision: for a successor and continuer of the great work of his predecessors was elected Comrade Kim Jong Un.

Kim Jong Un is the successor and continuer of the work and glorious traditions of his predecessors Kim Il Sung and Kim Jong Il.  Continuing steadily on the revolutionary way outlined by them, he is an alive classic of our time. His theoretical works discover the Juche ideas in today’s epoch, illuminating the path of the struggle for the liberation of mankind from the slavish natural and social dependencies and enriching the world scientific heritage with new invaluable knowledge.

Kim Jong Un was appointed on the post Supreme Commander of the Korean People’s Army in December 2011 and in April 2012 was elected First Secretary of the Party, Chairman of the Central Military Commission. In March 2014 was elected a Deputy in the Supreme People’s Assembly. At the VIIth  Congress of the Workers’ Party of Korea, held in May 2016 was re-elected again a member of the Political Bureau of the Central Committee of the Party, a member of the Presidium of the Political Bureau of the Party and Chairman of the Military Commission too.  At the same Congress he was elected Chairman of the Workers’ Party of Korea and at the IV Session – 13th summoning of the Supreme People’s Assembly of  the DPRK, held in June 2016 was elected Chairman of the State Affairs Commission of the DPRK.

Being the highest leader of the Party, the State and, the Army, Comrade Kim Jong Un continues the policy of his predecessors, developing the Juche ideas and guiding the party and state work. Here follow the titles of his invaluable works: “Be a Support of the Future Mighty and Flourishing Korea”,  “Raising Higher the Songun Flag, We Will Go Ahead With a Powerful Stride Towards a Final Victory”, ”The  Great Kim Il Sung – an Eternal Leader of Our Party and Our People”,  “To Maintain in Life the Kim Jong Il’s Patriotism for Accelerating the Process of Building Up a Wealthy and Mighty State”, “To Respect Deeply Kim Jong Il as  an eternal   Secretary General of our Party and to Bring to a Victorious End the Revolutionary Juche Ideas”, “To Praise  For Ever the Great Songun Revolutionary Ideas and Merits of Comrade Kim Jong Il” and others.

On the 6th of April 101 Juche Year (2012) in a conversation with responsible workers of the Central Committee of the Workers’ Party of Korea, Comrade Kim Jong Un raises the issue of expressing the deep respect of the Party and the People at the forthcoming IV Conference of the Party to Kim Jong Il as a Secretary General of the Workers’ Party of Korea till the end of time.  In his conversation, Kim Jong Un explicitly declares that, not only a symbolic veneration is necessary to the  personality of the Secretary General  but carrying  out the entire party building and the whole party activity  in accordance with the plans which the eternal Secretary General had  during his life time.

With his energetic ideological-theoretical activity, the Secretary General formulates the ideas of the Leader Kim Il Sung as Kimilsungism, expands and develops them further, arms the Korean people with the Songun ideas and works out  the theory for building a mighty and flourishing socialist state. At the same time he carries out a huge organizational work, showing  his talent of a Leader in it.

The whole modern Korean reality is an embodiment of the results of that activity. Addressing those present at the conversation, Kim Jong Un quite reasonably emphasizes the fact, that working tirelessly half a century  for the country and the party he has all brought them  up as leading workers forming them from students to warriors and party members, officers in the People’s Army and Leaders of the socialist state. Due to that, the respect to him is a respect to an educator, a respect to an eternal Leader and Teacher. It is a natural moral duty, corresponding to the noble thoughts, feelings and expectations of the Workers’ Party of Korea and the Korean people.

In view of the recommendation of Comrade Kim Jong Un that the Workers’ Party of Korea  should  retain the official post  “Secretary General of the Workers’ Party of Korea” only, solely and for all time, to Comrade Kim Jong Il.

In the same way, Kim Jong Un refers to the personality of Kim Il Sung with gratefulness, love, great respect and the wish to continue the path inherited from the Leader.

In a speech delivered on the 15th of April 101 Juche Year (2012)  at the military parade, dedicated to the 10th Anniversary from the birth of the great Generallissimo Kim Il Sung, he expressed his  fidelity to the credo of the Generallissimo that weapons are a vitally important factor for the existence of the nation and a guarantee for the victory of  the revolution. Adhering to him, Kim Il Sung created the first revolutionary armed forces, known as the Korean People’s Revolutionary Army, 80 years ago in the Mount Pektu.

With the creation of this Army, the Korean people for the first time in its history gained its real defender moving forward the cause of the revolution with the force of arms. Through his many years of revolutionary activity,  Kim Il Sung always gave a paramount importance to the strengthening of the revolutionary forces.

Under his leadership and under the guidance of his loyal successor Kim Jong Il, the army was built as a selfless defender to the Party’s Leader, the Party and the freedom of the Korean People.  Here is the chief merit, here is the greatest patriotic heritage of the Generallissimos, summarizes Kim Jong Un. He calls upon the Army to continue being an indestructible support of the Korean people and the Korean revolution and with the power of arms to unwaveringly guarantee the realization of the Party line.

A few days later , in an article  dedicated to the 100th Anniversary from the birth of Generallisimo Kim Il Sung, published on the 20th of April 101 Juche Year (2012) and entitled “The Great  Kim Il Sung – an Eternal Leader of Our Party and Our People” Kim Jong Un openly declared that the Korean people has, in the face of Kim Il Sung, an Eternal Leader whose sacred revolutionary cause must be continued with dignity and brought  to a victorious   finalization.

Noting that the XXth Century was a century of unprecedented revolutionary changes, a century of a fierce struggle between the progress and the reaction in the pursuit of conquering greater independence  for the people’s masses, a century of a hostile struggle between socialism and imperialism, he determines it also as a century of Kim Il Sung in the literal sense of the word. A whole epoch was marked and illuminated by the immortal activity and personal qualities of Kim Il Sung.

From adolescence and young age till becoming 80 years old, Kim Il Sung with his prominent ideas and high morality, won for himself and for socialism, the absolute confidence and support of the people’s and praised the twentieth century as a century of the anti-imperialist war, a century of socialism and independence of the people’s masses.

Raising high the banner of independence, he expressed it in his revolutionary beliefs, turned it into a way of guiding the revolution and embodied it into an immortal revolutionary practice. In the fierce class struggle against imperialism, Kim Il Sung resolutely denied low worship, foreign worship, dogmatism and revisionism and solved all revolutionary issues  in accordance with the interests of the Korean people and according to the real conditions arising in  Korea. Intercepting the intervention of the opportunists and the attempts for imposing “left” and “right” influence upon the line of the Part, he defeated the plans of the counter-revolution, won the victory in two anti-imperialist wars, united the masses for a post-war reconstruction and for a socialist construction.

And developed the relations with the foreign parties and governments entirely on the principles of independence and mutual respect, as well as the respect for sovereignty of both sides. Inspired  by an unparalleled optimism, he boldly went against  the difficulties, convinced that “even if the sky collapses, we will find a way out by all means”. Turning the misfortune into happiness, Kim Il Sung was moving ahead, winning victory after victory.

Thanks to him, the Korean-style socialism remains invincible in all spheres of policy, economy and culture.  Being an unparalleled patriot Kim Il Sung considered the unity of the Motherland as the most sacred cause of the Korean nation and made tremendous  efforts for its unity in a peaceful way.  Working out the three principles for the unity of the divided country, he created the solid basis for the creation of  a mighty *subject of united compatriots, determined to put an end to the foreign intervention of foreign forces, to speed up the process of the unity of the people. And finally, brilliantly resolving the question with the continuity in the revolution, he immortalized his work forever. That is why, Kim Jong Un points out in conclusion, the deep respect to the great Kim Il Sung,  as well as the respect to the successor and continuer of his cause  Kim Jong Il, must be passed down from generation to generation. This is a revolutionary task, a holy moral duty  of the Workers’ Party of Korea and the Korean people.

In his conversation with responsible workers from the Central Committee of the Workers’ Party of Korea held on the 26th of July, 101 Juche Year (2012) on the topic  “To affirm in life the Kim Jong Il patriotism  for accelerating the process of building a wealthy and mighty state”, Comrade Kim Jong Un pointed out that he emphasizes on the Kim Jong Il patriotism not in order to raise it as a slogan or to wave like a banner but to enable the party members and all working people to join the bright patriotic example of Kim Jong Il, to follow him and to apply  it consecutively and daily in their work, for the sake of the entire realization of the idea for building a wealthy and mighty Fatherland.

The education of the people in the spirit of the Kim Jong Il patriotism should be carried out meaningfully and in close relation with the practice.  An education disconnected from practice is nonsense. “Patriotism” of words is unnecessary. Korea not needs politicians and “patriotic” officials who entering their offices only give the appearance of worrying about the state matters.  The essence of patriotism must be expressed in practice done for the benefit of the Fatherland and the people. “The call of the Fatherland must be responded not with words but with deeds, sacrificing one’s ownself – this is what to be a patriot means!”,  Kim Jong Un states, giving a concrete example for this  - Comrade Kim Jong Il’ practice.

He went on with successes in the agricultural constructions achieved  under the direct leadership of Kim Jong Il.  Not a single span of agricultural land remained uncultivated under his guidance, irrigation canals and drainages were built in lots of regions, the villages became tidier and more attractive for living. In the meantime, a whole forest of entreprises of  the heavy and light industry grew up, equipped with the latest technologies and  the existing ones were re-equipped and modernized in order to raise to the level of the requirements of the new century.

Memorial sites were being built helping the increase of the wealth and might of socialist Korea. Although his eyes were filling with bloody tears when he had to set aside funds for the country’s own production of various machines with digital program control, he developed this branch of industry on a world level, preferring the independence to buying shiny machines from foreign countries. There is not a more remarkable deed than this – to find the courage and strength in order to increase the wealth and the might of the Fatherland and to ensure its independent development.

The Kim Jong Il patriotism is the highest embodiment of socialist patriotism, the most selfless service to the Fatherland and the people, Kim Jong Un summarized. After which he concludes:  “If our leading workers, servants of the people, shedding sweat as patriots, are always on their feet, rubbing, as they say, the soles of their shoes, for the sake of increasing the wealth and the might of our Motherland and for the sake of creating conditions for a better life of the people, then the people always and everywhere will say: “Long Live the Workers’ Party!”

Creating a strong link with the Korean working people, showing intolerance towards all forms of bureaucracy, corruption, kinship and negligent attitude towards the official and social interests, he is a vivid embodiment of a leader and a guide, showing socialist principality and relentless determination in defending the national interests, as well as in the struggle with the harmful phenomena, incompatible with the socialist society.

The supreme political philosophy of Kim Jong Un is a responsibility for the destiny of the Korean nation, a responsibility for the preservation of its worthy development as an independent nation and a responsibility for its total upsurge.  And because in the modern world the rights and the dignity are guaranteed by the force of arms but not by the force of the words, the independence  is embodied by military force.

The demands for sovereignty and dignity unsupported by military force are a pathetic grumble and an idle talk. Without mighty army forces, no country can defend neither its sovereign rights nor its peaceful and independent existence, and it cannot achieve an independent development and upsurge of the statehood and the nation.  Just the opposite.

With the  disarmement  and  the demobilization of  the armed forces, the state dooms to slavery, servanthood, decline, loss of its national culture, loss of its national identity and in the long run – extermination in one form or another.

Briefly, the defense of the nation is the supreme expression of love and confidence to it and due to it, Kim Jong Un puts the defense at the heart conducting the independent policy. His as steel conviction is expressed in the slogan: “The people - above all!”  The steady implementation of this principle in life turns Kim Jong Un into a political functionary showing a high spirit of independence in the most unfavorable conditions and in the most unfavorable circumstances.

Kim Jong Un never worships his will to others and never relies on external forces. He works out an independent  line and policy, paving the way to the Korean people through the own strength of this people and teaching the Korean people to govern its destiny alone rather than entrusting it to others. This is what distinguishes him from those politicians,  who taking into account the interests of foreigners, danced under a foreign conductor’s baton and blindly followed a foreign policy, dooming their countries to disgrace, plunder and ruin.

It is a fact that with his publications, organizational talent and deeds, Kim Jong Un has won the boundless trust of the Korean people and  has gained the authority of a World Leader with whom the mightiest and most aggressive imperial power on the planet is forced to comply and is powerless to his steadfastness in defense of the interests of the nation.

In conclusion, it must be clearly stated that today’s successes of the Workers’ Party of Korea would have been impossible without the existence of the three talented and great leaders.  The Workers’ Party of Korea is justifiably proud that in its ranks worked and grew up some of the greatest sons of mankind. It is also proud with the fact that Kim Jong Un leads it now – the most progressive Leader of the modern epoch.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

На новия ден пак се сипва зора.
Изгревът – кървав.
Споменът – ясен.
Връща назад в младостта.

Годините – тежки.
Години на залез, години на смърт,
години на много тъга.
Партия – грешна. Затънала в грешки.
Народът – измамен с лъжовни идеи,
обречен, с ужасна съдба -
ограбен от свои,
поробен от свои,
от свои натикан в калта!

Благоев – забравен.
Димитров – погребан.
Мавзолеят – взривен.
От нийде надежда. От нийде опора.
Години, години, години преминали в нощи.
Години без ден!

Години в тъма.
В тъмата – робска заплаха вековна.
Събаря умора телата. Умът от лъжи е пленен.
Участта - тежка.
Участ нерада! Участ гробовна!  
Спаси ни тогаз Ким Ир Сен.

Светна надежда! Светна надежда
в несрета съдбовна.
Припява зората боен рефрен!
Има Вожд! Има партия!
Щом има идея, щом има и вяра чутовна,
врагът ни ще бъде сразен!

И ето - слънце отново сияе,
отстъпва кървавата зима.
Народьт наш от лъжи ослепен
проглежда и вижда - Ким Ир Сен ведро чертае
на бъдеще светло ясна картина
в исполински ръст извисен.

Социализмът възкръства,
отново изгрява!
Отново сме млади, отново е ден!
Младежки отряд строи барикада
и песен запява. И песен запява
от свобода окрилен!

Снаряди прияпват, куршуми свистят,
страхливите бягат…
Гневът е свещен!
Враговете отчаяни за последно мъстят.
Работниците бой последен стягат.
Назад няма път!

Назад няма път.
Дойде и вестта - превзеха архива!
Архивът е вече отворен!
Разкрити предатели мрът,
победата е близо, свободата – жива!
Наш вожд - на Ким Ир Сен духът!

И ето ти чудо! И ето ти чудо
пред което сърцето застива
и което не побира умът:
«Бе-Ка-Пе!» скандират работници лудо,
цитират Коларов,
Благоев четът.

В нов Мавзолей
работна бригада бетонът налива -
тъй повелява дългът!
Да! Работната класа има нов Прометей!
Неговий огън нощите робски надвива
и ражда новият ден!

Благоев, Коларов, Димитров
той възкресява!
Той - вождът велик Ким Ир Сен!
Партизанска негова песен
народът запява
за борба и за труд окрилен!

Другарю!
Командата твоя разбрахме!
Под твоето знаме се сбрахме отвред -
сплотени, готови, под строй,
растяхме, растяхме, растяхме
в непобедим челичен отред.

И ето – в свирепия бой
с червеното знаме летиме, летиме
смело напред и напред
в устрема свой
врагът да сразиме
със снаряд, с куршум и… с куплет!

21.08.2020 г.
София, България
Камен Тасков

СКРЪБЕН СТИХ

Aз пиша скръбен стих за личност свята.
Аз пиша скръбен стих за Ким Чен Ир.
Аз пиша скръбна песен недопята
за най-великия народен командир.

В народа на Корея вярваше  -
за тоз народ на всичко бе готов!
Корейският народ го знаеше
и вожда си обгръщаше с любов.

Народ!  Това е дълг и радост,
смисъл на живота и съдба!
И Ким Чен Ир и ден и нощ работеше
с велика цел – Единство, Свобода!

Единство искаше за разделената Родина.
И свобода за окупираната нейна част.
Армията му бе непобедима
и непобеден от враг си тръгна той от нас.

Е... твърде рано тръгна, командире!
А чакаха те толкова дела!
Потъна в черна скръб всемира
и черна скръб сърцата ни заля.

За тебе жалеше корейската природа,
за тебе жалеше корейската земя.
За теб скърбеше искрено народа
сплотен стоманено в скръбта.

За теб скърбяха всички честни хора
от всички раси и страни,
по пътят ти вървяха, в тебе вярваха
тъй както вярваше във тях и ти!

Другарю наш, ще бъдем вечно заедно!
Нас гроб не ще ни раздели!
По целий свят живееш в милионите,
прекрасни, пламенни бойци!

От твоя ведър дух на хоризонта
се ражда Новата звезда –
днес Ким Чен Ун ни води в боя
за правда, щастие свобода!

6.01.2012 г.
Камен Тасков

ТИ СИ НАШЕ ЗНАМЕ!

Koгато скръбна нощ се спусна над Корея,
кога замряха в траур милионите сърца,
една звезда проряза мрака смело
с едничка цел - да победи смъртта.

Тя таз звезда разгаря се във слънце.
Лъчите слънчеви прогониха ноща.
Зора, родена от надежди! И от вяра!
Ким Чен Ун мълвят милионите уста!

Мълвят! През скръб и траур. Но с надежда!
Те знаят – той не ще ги предаде!
Със вярност във очите му се вглеждат -
не ще го предадат и те!

Милионите! Те няма да се спрат пред трудност!
Те няма да се спрат, дорде не победят,
щом вождът води ги по пътя славен –
път боен, трудов и чучхейски път!

Води, другарю! Все напред води ни!
Ний верни твои сме бойци!
Под знамето ти ний ще победиме,
под знамето ти славно ще строим!

Ний славно ще строим Родина нова -
обединена, свята и една!
С приятелите си на таз планета
ще създадем и новата Земя!

Земя на свобода и щастие,
Земя на честен и прекрасен труд!
Напред другарю, ти си наше знаме!
И вожд - другарят Ким Чен Ун!

08.01.2012 г.

English Version

RESURRECTION

Author: Kamen Taskov
Translator: Konstantin Pchelinski

Again a new day’s dawn is breaking.
The sun as red as blood will soon appear.
The memory evoked is vivid and so clear:
It back to our years of youth is taking.

There were hard years –
Years of no relief –
Full of regress and death, oppressive years
That made all living people feel deep grief.
A party with grave mistakes into the abiss flight;
The people cheated were with false ideas
Thus doomed to suffer in an awful plight:
To be enslaved and robbed by their own rulers,
Who to the bottom would their nation drive.

Forgotten was Blagoev
And buried was Dimitrov:
His mausoleum – blown-up was one day.
Hope came from nowhere.
Support came from nowhere.
Long years passed as nights without a day.

Long years of darkness,
Full of age-old menace
Of slavery to all people elated.
Fatigue sprawled bodies.
Each one’s mind by lies
Was captivated.
A heavy plight!
Death-generating plight!
And Kim Il Sung was then the man who saved us.

A glimmer of hope
Shone in the plight inspiringly.
The dawn began to sing, appealing to cope.
There is a Chief! There’s also a great party!
With an idea there’s a sound faith
That our foe shall be crushed someday.

But look! The sun again does shine so bright;
The bloody winter disappeared from sight.
Lie-blinded folks again began to see
How Kim Il Sung was drawing cheerfully
The clear picture of the future bright,
Like a great Titan to bestow light.

Socialism resurrects;
Again it’s rising!
Again we’re young, again it is a day.
A group of youths a barricade is raising
Singing a song; of freedom each one sings
As freedom makes them all spread their wings.

Bullets whizz and shells explode,
The cowards run away.
Holy’s the wrath!
The desperate foes for the last time fight on.
For the last battle the workers form their array:
They’ve crossed the Rubicon!

They’ve crossed the Rubicon.
A news has come: ‘They’ve seized the Archive!’
Open is now the Archive.
Disclosed traitors die,
The victory’s near, the freedom – alive!
And Kim Il Sung’s spirit is our chief!

But look! A miracle unseen –
A sight that is abating your pulse, man –
A sight your mind can’t comprehend:
Wildly workers ‘B.C.P.’ chant;
They cite Kolarov
And read Blagoev.

Into a new mausoleum’s fundaments
A team of workers concrete pours,
As duty requires.
The working class has got a new Prometheus.
His fire now illumines the slaves’ night
And bears the new day bright.

Kim Il Sung, the great chief who can never die,
Brings Blagoev, Kolarov and Dimitrov
Back to life
And the people, inspired for labour and fray,
Start singing his battle
Song of guerillas today!

Comrade,
We’ve understood your command;
We’ve gathered, under your banner, to withstand
Ready, united, arrayed, full of will,
Having grown in number to form
An invincible unit of steel.

Look! In the fearsome fray we advance
With the red banner before our ranks;
We run bravely, with élan, for having the chance
Of destroying the foe accursed
With a shell, a lead bullet and … a verse!

21 August 2020
Sofia, Bulgaria

Historical Explanatory Notes by the author

1) Dimitur Blagoev (u as in “burn”) – a Marxist, founder of the first social democratic party on the Balkans, in 1891; founder of one of the Russian social democratic organisations and issuer of the ‘Rabochiy’ (Worker) Newspaper in Russia. Under Blagoev’s leadership, in 1919, the Bulgarian, Workers’ Social Democratic Party (i.e. Bulgarian Social Democratic Party of Workers /in Bulgaria/) left the decomposing Second International and became a co-founder of the Third (Communist) International, while renaming itself to Bulgarian Communist Party. This party assumed a Programme Declaration in the spirit of Leninism, by which it demonstrated its transition to Leninist, Bolshevist positions.

2) Ghyorghi Dimitrov (incorrectly written in the West as Georgi; g before a, e, o and u is read as in gun and before e, i and y – as in John, hence h, here, is written not to be read but to signify that g is to be read as in gun, not as in Germany, and yo is to be read as in York) – an alumnus of Blagoev’s. He was a Marxist-Leninist, leader of the Bulgarian Communist Party and Secretary General of the Communist International. He wrote the Theory of the United front, People’s and Patriotic Fronts, as well as the Theory of People’s Democracy as a Form of Proletarian Dictatorship. He was a hero at the Leipzig Trial of 1933, where he and two of his comrades (Blagoy Popov and Vassil Tanev) were unjustly charged with setting the German Reichstag on fire. Thenceforth he became an ideal to the communist and workers’ parties over the world.

3) Vassil Kolarov – a sincere follower of Blagoev’s and loyal comrade of Dimitrov’s, a leader of the Bulgarian Communist Party and the first Bulgarian Secretary General of the Communist International.

4) B.C.P. is the abbreviation standing for Bulgarian Communist Party; it used to govern Bulgaria from 9 September 1944 to 10 November 1989.

5) The Archive was of the Bulgarian Communist Party. In it there was also information on who the informers of the Bulgarian Intelligence Service were. (translator’s note)

SONG MOURNFUL

Author: Kamen Taskov
Translator: Konstantin Pchelinski

I’m singing this song mournful to a statesman;
To Kim Jong Il a farewell wreath I’ve weaved.
I’m singing this song mournful to a person –
To the folk’s greatest chief who ever lived.

He did believe in the Korean people:
For it he would all things on Earth then do.
His love for it was sensed by all the people
And all of them loved their leader, too.

People! It gives a duty, jubilation,
Life’s meaning, and a destiny.
So, Kim Jong Il worked day and night with jubilation,
Aiming at Unity and Liberty.

The Unity was needed for his country;
The Liberty – for its occupied part.
Invincible was then his people’s army:
From us, not vanquished by a foe, he did part.

Alas! You very early parted from your nation
Though many deeds were yet for you to do!
With deep grief was then filled the whole
Creation,
And our hearts were filled with that grief too.

Korea’s nature was for you in lamentation
Which the whole state Korean then did feel;
For you sincerely was grieving your whole
nation
Bound by its grief like an alloy of steel.

For you all honest people felt deep sorrow.
They were of all the states and races on the land.
In you they trusted and your steps they’d follow
Knowing that you did trust in all of them.

Know, comrade, that from you we will part never!
No grave shall separate us for eternity!
In all the world, you’ll keep living forever
In all the ardent soldiers of liberty!

On the horizon, your great spirit gives today
The birth of a New Star of destiny,
For Kim Jong Un does lead us in the fray
For justice, happiness and liberty.

6 January 2012

YOU’RE OUR IDEAL

Author: Kamen Taskov
Translator: Konstantin Pchelinski

When fell a night of grief upon Korea
And millions of mourners held their breath,
A star shone through the darkness of each area
For just one purpose – to overcome Death.

As a bright sun that shining star then grew.
The beams of that sun chased the night away.
A dawn broke born by hopes and sound faith too.
Kim Jong Un’s what all the people say!

They say while grieving, all in mourning, and yet hoping:
They know that he will never them betray!
With loyalty they in his eyes are looking,
Assuring that him they’ll not betray!

No hardships shall the people’s progress hamper!
They’ll never stop before they win someday
As on their way they follow their leader –
On Juche’s full of frays and labour way!

Do lead us, comrade! Always forward lead us!
We are all warriors who are true to you!
Under your banner, we will be victorious;
In glory we’ll be building the life new!

In glory we’ll be building a new country –
A sacred Motherland united and so great!
We, on this planet, with each our comrade,
A new, much better Earth will create!

A free land full of happiness to feel –
A land of honest and wondrous labour!
Forward, comrade! You’re our ideal,
Kim Jong Un, as well as our leader!

8 January 2012
София, България